Хей, любими.
Утре имам среща с друг,
И незнайно защо за теб се сетих.
Страх ме е, любов.
Че вечно с теб ще го сравнявам.
Че вечно теб ще виждам в неговите очи.
Че вечно твоите устни ще усещам, целувайки го.
Че вечно твоя смях ще разпознавам, разсмивайки го.
Че вечно твоя глас ще чувам, говорейки ми мили думи.
А, ти как я караш, любими?
Отдавна не сме се чували.
Защото ме е страх.
Страх ме е, че вечно теб ще обичам.
© T.Н. All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
