Хей, любими.
Утре имам среща с друг,
И незнайно защо за теб се сетих.
Страх ме е, любов.
Че вечно с теб ще го сравнявам.
Че вечно теб ще виждам в неговите очи.
Че вечно твоите устни ще усещам, целувайки го.
Че вечно твоя смях ще разпознавам, разсмивайки го.
Че вечно твоя глас ще чувам, говорейки ми мили думи.
А, ти как я караш, любими?
Отдавна не сме се чували.
Защото ме е страх.
Страх ме е, че вечно теб ще обичам.
© T.Н. All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
