Oct 1, 2013, 10:43 PM

Утре вятър щом задуха

  Poetry
867 0 22

Утре, вятър щом задуха
пак на улицата глуха,
ще разпръсне и листата
на килимче по земята.
Само малките врабчета
със измръзнали крачета
ще чирикат свойте трели
по дървета оголели.
Долу пък, един  Котак
ще облизва риж мустак,
хитро, хитро ще поглежда
с тайна някаква надежда...
Той не знай, че дебне тук -
там зад кофата с боклук,
старият, изпитан страж
Шаро - ветеранът наш.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...