Nov 21, 2015, 12:18 AM

Утрешният ден!

  Poetry » Other
647 0 0

Стоя на прозореца и се взирам в тъмнината.

Ослушвам се да чуя нечий шепот в тишината.

Но нито звук... Единствено цигарата дими,

а пушекът чертае неясни образи.

 

Какво се случи? Как се озовах сама

в тази непрогледна, студена мъгла?

Нали уж всичко бе толкова прекрасно?

Как изведнъж превърна се в ужасно?

 

Стоя и мисля... Не спирам да се чудя.

А може би това е някаква заблуда?

Гледа ме луната, светейки пред мен,

и шепне ми: „Мисли за утрешния ден!“.

 

И права беше... Утрото дойде.

Птичките запяха, слънцето пече.

И ето ме отново, на прозореца стоя,

но този път не тъжна, а с усмивка на уста!

 

Огледах се, навън такъв живот кипеше.

И спомних си за снощи, колко мрачно беше.

Тогава осъзнах, че не съм била сама...

За всичко бе виновна тъмнината на нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Гроздева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...