Утрешният ден!
Стоя на прозореца и се взирам в тъмнината.
Ослушвам се да чуя нечий шепот в тишината.
Но нито звук... Единствено цигарата дими,
а пушекът чертае неясни образи.
Какво се случи? Как се озовах сама
в тази непрогледна, студена мъгла?
Нали уж всичко бе толкова прекрасно?
Как изведнъж превърна се в ужасно?
Стоя и мисля... Не спирам да се чудя.
А може би това е някаква заблуда?
Гледа ме луната, светейки пред мен,
и шепне ми: „Мисли за утрешния ден!“.
И права беше... Утрото дойде.
Птичките запяха, слънцето пече.
И ето ме отново, на прозореца стоя,
но този път не тъжна, а с усмивка на уста!
Огледах се, навън такъв живот кипеше.
И спомних си за снощи, колко мрачно беше.
Тогава осъзнах, че не съм била сама...
За всичко бе виновна тъмнината на нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Гроздева Всички права запазени