May 26, 2009, 8:49 AM

Утрини

  Poetry
919 0 2

Светът ни е на две разрязан,

такъв харесва ми, нали -

очите ти отново отразява -

очите ми са две луни...

      Красива съм със тях, нали?

Светът ни е на две разрязан -

такъв прилича ми, нали

за теб отново той разказва -

в очите ти луна вали!

       И ето ме до тебе и

светът побира се в море -

напомня за това, което е!

                          26.05.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...