Утринно сънуване
Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра.
Ръце издигам - нишцици жадуване.
Във изгревна прегръдка вметната,
се втъквам в утринно обичане.
По вените ми запулсирва песен
с напевки ароматни на цветя.
Дошла е мойта нежна есен,
донесла ми летежна свобода.
И чувствам как ръцете ми криле са
и с тях разспръсвам всяка суета.
Прошепвам се на вятъра и сещам,
че литвам в облаците след дъжда.
Там моите мечти - илюзии се сбъдват,
и ме превръщат във жена - дъга.
Събуждам се. Очите ми изливат
дъжда, донесен от съня...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
