Утринно видение...
Утринно видение...
...Утрин...В пясъчното дъно
гледам: рачета пълзят
и вълните още сънни
мрежи слънчеви плетат...
А морето на огромна
риба залюляла гръб
удивително напомня-
люспи слънчеви блестят...
...И нагазвам аз замаян
там във утринният хлад
и се виждам във Безкрая
все тъй неразумно млад.
И си мисля, че навярно
в Свят съвсем не отшумял
със Сирените коварни
съм в безгрижие живял...
И от песните отровни
с гибелната тяхна власт
днес мелодията помня
и я тананикам аз...
По вълните съм се скитал
и надувал боен рог,
мълнии в камшик съм сплитал-
млад в Живота влюбен Бог...
И във пълнолунни нощи
със Русалки съм играл-
помня страстите, а още
и безумният овал
на гърдите им разкошни
със соленият привкус-
с малки волности среднощни...
...Всичко помня наизуст...
Долу, в мамещите бездни
на потънал небосвод
нощем слизаха Съзвездия
в импулсивния си ход...
Властен бях да пренареждам
техният божествен ред,
даже да се разпореждам
с орбитите им напред...
И държах Ключа на Времето,
а загубих го, уви,
но разбрах, че може то-
с мисъл да се улови!..
...Сън ли е било?..Не зная!..
В сън ли до сега живях?..
...Но във утрин като тая
във Видението бях
докато вълна пристрасно
покрай мен се залюля
и със дъх на водорасли
върна ме в Реалността...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
