Jan 24, 2013, 9:39 AM

Утро 

  Poetry » Love
574 0 0

Събуждам се бавно.
До мене поглеждам.
Приближавам се плавно
и се сгушвам с надежда
да бъде ясно днес небето,
слънцето да зарази и нас
с лъчезарност, докато свети.
Да забравим среднощния бяс.
Аз всъщност отдавна забравих,
нека черното остане за нощта,
нека утрото си да опазим.
Преди да отвориш очи ще ти простя.

 

23.01.2013

© Иво All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??