Утрото, след Бъдни вечер
Циганка руса, Месечина лудува.
Нейде, по къра, проплаква чакал.
Тополите, с клони, небето целуват.
Гаснат джамлъци с всеки заспал.
Порта притропа. Куче пролая.
За майчина цицка агне проблее.
Брадва, в дръвника, намира колая
невеста и бебе как да огрее.
Димът от комина Господа моли.
На плета, петелът навирва глава.
Бяло и чисто по божия воля.
Мирис на гозба, на дом и жена.
Някой, по двора, тютюна прокашля,
с греяно винце, в сутрешен тост,
разгърден и с вяра, че преборил е Страшното
и макар пеленаче, че го има Христос...
Дишат елите. Мъглите се спускат.
Прозвънват звънчета. Прохрупва шейна.
С бели коне мечтите препускат
и Младият Бог доволен заспа...
© Красимир Дяков All rights reserved.
