Утрото след Бъдни вечер
Циганка руса, месечина лудува.
Нейде, по къра, проплаква чакал.
Тополите, с клони, небето целуват.
Прозорчета гаснат с всеки заспал.
Порта притропа. Куче пролае.
За майчина цицка агне проблее.
Брадва в дръвника търси колая
невеста и бебе как да огрее.
Димът от комина Господа моли.
Петелът на плета навирва глава.
Бяло и чисто по Божия воля.
Мирис на гозба, на дом и жена.
Някой по двора тютюна прокашля
с греяно винце в сутришен тост.
Разгърден, със вяра, че преборил е Страшното
и, макар пеленаче, че го има Христос.
Дишат елите. Мъглите се спускат.
Прозвънват звънчета. Прохрупва шейна.
С бели коне мечтите препускат
и Младият Бог доволен заспа.
© Красимир Дяков All rights reserved.
