Rali23 (Ралица) Rali23 (Ралица)
2 31
Jun 14, 2012, 12:09 AM

Утрото в косите ù!

  Poetry » Love
1.7K 0 10

Момичето на моите мечти

се буди всяка сутрин в леглото ми,

заровил пръсти в нейните коси,

разбирам, че не съм пилял живота си!

И болките по пътя към сърцето ù,

и радостите, споделени после -

за тях благодаря на тебе, Господи,

за всичките блага и тежки пости...

 

Научих да ценя мига на утрото,

да виждам слънце в дъжда пороен,

защото всичко друго е изкуствено...

ОБИЧАМ!!! - стига ми да съм спокоен!

 

И ако някой ден угасне утрото

със пръстите, заровени  в косите ù,

излишни стават всички мои чувства...

Вземете ми ги! - изживял съм дните си!!!

 

 

(по разказа на един приятел!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0