Момичето на моите мечти
се буди всяка сутрин в леглото ми,
заровил пръсти в нейните коси,
разбирам, че не съм пилял живота си!
И болките по пътя към сърцето ù,
и радостите, споделени после -
за тях благодаря на тебе, Господи,
за всичките блага и тежки пости...
Научих да ценя мига на утрото,
да виждам слънце в дъжда пороен,
защото всичко друго е изкуствено...
ОБИЧАМ!!! - стига ми да съм спокоен!
И ако някой ден угасне утрото
със пръстите, заровени в косите ù,
излишни стават всички мои чувства...
Вземете ми ги! - изживял съм дните си!!!
(по разказа на един приятел!)
© Ралица All rights reserved.