В банята
Набързо месецът се извъртя
и моят хигиенен ден настъпи.
Сапунът ми е с мирис на цветя,
не ползвам шампоани разни... скъпи.
Накисвам се, да шупна аз добре,
старателно по цялата фасада.
Кесията жестоко ме дере,
вълнисти стружки кир от мене падат.
Плющи на струи топлата вода.
В очите подло влиза люта пяна.
Сапунът се изплъзва, за беда
навеждам се и челно срещам крана.
Внезапно съм от мисъл осенен.
Тревожно тя из черепа ми шава:
,, Сега ако се тръшна вцепенен!?
Инфаркт... инсулт... на възраст съм такава."
Навярно след безкрайни часове
усмихнат и студен ще ме намерят.
Направо почва да ми се реве.
Какво ли ще отчита водомерът!?
© Васил Иванов All rights reserved.
