В белотата
Не чаках този сняг.
Не съм го искала.
Но след като вали
в косите ти,
в косите ми
е като истина,
която
трупа,
трупа, трупа...
© Радка Миндова All rights reserved.
Не чаках този сняг.
Не съм го искала.
Но след като вали
в косите ти,
в косите ми
е като истина,
която
трупа,
трупа, трупа...
© Радка Миндова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...