Във бездната на очите ти ли потънах,
или кестеновата им нежност ме завладя,
във водопада на косите ти ли попаднах,
или просто случайно ми открадна съня.
Миглите ти, пеперуди запърхали,
разтопиха вледененото ми сърце,
а усмивката ти, дъга пъстроока,
озаряваше трайно и мойто лице.
Като моряк след далечно плаване
в Любовта ни намерих пристана свой,
твоят бряг приказно-лъчезарен
ме дари със мечтания ми покой!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
