В бездната на очите ти...
Във бездната на очите ти ли потънах,
или кестеновата им нежност ме завладя,
във водопада на косите ти ли попаднах,
или просто случайно ми открадна съня.
Миглите ти, пеперуди запърхали,
разтопиха вледененото ми сърце,
а усмивката ти, дъга пъстроока,
озаряваше трайно и мойто лице.
Като моряк след далечно плаване
в Любовта ни намерих пристана свой,
твоят бряг приказно-лъчезарен
ме дари със мечтания ми покой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
