В безтегловност
Там, където
нито ти, нито аз
някога сме били,
но все пак ни е имало,
там все още
дишат непознати мечти
и са оживели
въздушните ни мисли,
а ние въздишаме
по загрижените си Съдби
и планираме бъдещите си срещи...
Там, където
мен самата
ме е нямало,
но пък ти си бил
и си чакал
в необятността
с премръзналите си мисли,
там си скривал
удавени дихания,
като си се ослушвал
за нежните ми стъпки
и стенел с непознати звуци.
Там, някъде,
е мрак,
а тук,
където си се стаил,
всичко е онемяло
и умират потайни шепоти,
падащи бавно
и си валят самотни звезди...
Там, далече,
където все още
ние не сме били,
но се очаква да бъдем,
са приспани
утрините на дните ни
и пак там
ни очакват изтънели,
незадоволени нощите ни,
като са се кръстосали
невероятно пътищата ни
и пак там
са се срещнали погледите ни,
потънали в безтегловност
и оттогава са неразделни...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
