В брой
681
0
1
Миг преди да си описал
своите мисли върху листа,
те изчезват във тревога,
вън от твоя ум потиснат.
Миг преди да си почувствал
красотата на живота,
той е вече скъсан, смачкан,
овехтял като банкнота.
Вкарваш щастието в материя,
търсиш материално щастие
и от рано крачиш празен
към последното причастие.
Коминочистачът, инак весел,
за комините не хае.
А с посърнала походка
бос из преките блуждае.
Но кога ли ще се сетиш
да помислиш за душата
и да не добавяш злато,
а любов върху везната?
© Константин Дренски All rights reserved.
