Mar 30, 2011, 2:05 PM

В бялата стая... 7 

  Poetry
629 1 10

 

 

 

 

 

Премина пролетта и знойното ми лято...

Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.

За кратко ти дойде във есенния залез

и бяла обич бе в прииждащата зима.

 

 

Когато вечерта се ражда в белоснежност,

снежинките ме милват със твоята ръка,

с очите ти искрят - доверие и нежност,

и с топлата ти обич целува ме сълза.

 

 

Под снежния воал повдигам се на пръсти -

да те достигна искам, високо, над греха.

Да бъдем заедно разпънати на кръста,

за да оставим обич на нашите деца.

 

 

 

 

 

 

 

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??