Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
Mar 30, 2011, 2:05 PM

В бялата стая... 7

  Poetry
775 1 10

 

 

 

 

 

Премина пролетта и знойното ми лято...

Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.

За кратко ти дойде във есенния залез

и бяла обич бе в прииждащата зима.

 

 

Когато вечерта се ражда в белоснежност,

снежинките ме милват със твоята ръка,

с очите ти искрят - доверие и нежност,

и с топлата ти обич целува ме сълза.

 

 

Под снежния воал повдигам се на пръсти -

да те достигна искам, високо, над греха.

Да бъдем заедно разпънати на кръста,

за да оставим обич на нашите деца.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0