Ена (Елена Гоцева)
495 13486
30.03.2011 г., 14:05 ч.

В бялата стая... 7 

  Поезия
628 1 10

 

 

 

 

 

Премина пролетта и знойното ми лято...

Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.

За кратко ти дойде във есенния залез

и бяла обич бе в прииждащата зима.

 

 

Когато вечерта се ражда в белоснежност,

снежинките ме милват със твоята ръка,

с очите ти искрят - доверие и нежност,

и с топлата ти обич целува ме сълза.

 

 

Под снежния воал повдигам се на пръсти -

да те достигна искам, високо, над греха.

Да бъдем заедно разпънати на кръста,

за да оставим обич на нашите деца.

 

 

 

 

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??