В бялата стая... 7
Премина пролетта и знойното ми лято...
Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.
За кратко ти дойде във есенния залез
и бяла обич бе в прииждащата зима.
Когато вечерта се ражда в белоснежност,
снежинките ме милват със твоята ръка,
с очите ти искрят - доверие и нежност,
и с топлата ти обич целува ме сълза.
Под снежния воал повдигам се на пръсти -
да те достигна искам, високо, над греха.
Да бъдем заедно разпънати на кръста,
за да оставим обич на нашите деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
