Apr 1, 2011, 9:39 PM

В бялата стая... 9

  Poetry
1.2K 0 22

 

 

 

Последен кръстопът, Любов...

Как късно е...

Бледнеят дните ми.

Замлъква есента.

Вървях през мрака все към тебе.

Търсех те.

И в дълбините неродени пращах знак.


Не идвай само в сънищата ми, Любов!

Недей за мен да си във нечий спомен грях!

Ела!

Ела наяве!

С таен благослов...


Аз всъщност се родих,

защото те копнях...

 

 

 

 

Музика >>>

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...