Последен кръстопът, Любов...
Как късно е...
Бледнеят дните ми.
Замлъква есента.
Вървях през мрака все към тебе.
Търсех те.
И в дълбините неродени пращах знак.
Не идвай само в сънищата ми, Любов!
Недей за мен да си във нечий спомен грях!
Ела!
Ела наяве!
С таен благослов...
Аз всъщност се родих,
защото те копнях...
© Елена Гоцева Всички права запазени