1.04.2011 г., 21:39

В бялата стая... 9

1.2K 0 22

 

 

 

Последен кръстопът, Любов...

Как късно е...

Бледнеят дните ми.

Замлъква есента.

Вървях през мрака все към тебе.

Търсех те.

И в дълбините неродени пращах знак.


Не идвай само в сънищата ми, Любов!

Недей за мен да си във нечий спомен грях!

Ела!

Ела наяве!

С таен благослов...


Аз всъщност се родих,

защото те копнях...

 

 

 

 

Музика >>>

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...