В бяло...
Безметежно се стеле снега
и нехайно снежинки танцуват.
Къс внезапна студена тъга...
Мойте мисли сега в бяло плуват.
И дърветата в бели воали
като тръпни невести стоят,
свойта нежна невинност отдали,
миг преди от любов да умрат.
Севернякът ревниво ги гали.
Свири химни на флейти от скреж.
В хор пригласят му ледени хали
с неприкривана страст и копнеж.
И препуска на зла колесница
бясна Зима с мъгливо челò.
Тя - на вечния Студ годеница -
ни докосва със бяло крило.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
