Мълча, а времето е спряло.
И тихо е - нощта е в бяло.
Морето спи
и аз потръпвам.
Отивам си, сама пристъпвам.
Брегът напуска ме.
Умирам...
И в мислите си тъжни се провирам.
А те ме жулят, задушават...
Пропуснах утрото
и времето е спряло.
Денят започва,
а нощта е в бяло.
© Анна Попова All rights reserved.
Поздрав!