Jan 23, 2011, 11:37 PM

В бяло

  Poetry » Other
660 0 3

 

 

                                    Мълча, а времето е спряло.

                                    И тихо е - нощта е в бяло.

                                    Морето спи

                                    и аз потръпвам.

                                    Отивам си, сама пристъпвам.

                                    Брегът напуска ме.

                                    Умирам...

                                    И в мислите си тъжни се провирам.

                                    А те ме жулят, задушават...

 

                                    Пропуснах утрото

                                    и времето е спряло.

                                    Денят започва,

                                    а нощта е в бяло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...