В динамика
Сред шеметният бяг на времето
стремително препуска утринта
и сякаш ти обяздваш стремето
с размаха на камшик в ръка.
Поройни капки дъжд в лицето
се удрят с жаждата за мъст,
отвътре блъска те сърцето..
А сега пък газиш из мъзга и пръст!
Повярвайте, душите не привикват
без бури, ветрове, без свобода
и бързеите бликнали не стихват ...