В джубовити бръкнети надълбоку
Сурвачката съм грабнал яз сига,
пари ша трябват. Пустий Шиврулет
гълта кату триглавъта ламя,
не мога да ви воза 'сичкити наред.
'Гату думах, Кольо, да си трайкаш,
че таз' кула на нас не ни прилича,
не чуваше. А пък сига са вайкаш.
Ми другу нящо беши си Мусквича!
Първу, како, теп ша та утупам
да си здрава все и да си жива,
пуртуфела бързу ш'ти прислушам,
та да спреш да са напиваш.
Че ощи празницити не душли,
пък с часуве висиш в мъзата
и сичките бутилки пресуши
и от сабайлян пеeш кату сврака.
Да н'мислиш, че пунякуга кат пийвам,
купувам алкухол от магъзина!?
Във портмунету нищу си не скривам!
Думашну й сичко, що в мъзата имам.
Дубря чи бе на гроздубера батку,
та гроздиту да ти убЕре,
че винце нямаше да пийваш сладку
душицата ти зор щеше да бЕре.
А за кулата бързу ми къжи
ша мога ли парици да сбера.
Че пуст биндзин ми толкува тижи...
Пък тъз кула на сЪрце ми лижи.
Яз мислих си да махниш Шиврулета,
да гу сминиш с Мусквич или Жигули.
Ма кат си тръгнал, насурвакай кмета
и сички други ора в село. Чу ли,
раздал е Ванко премиите днеска?
Тръгни пу къщити, че ша та чакат!
Сурвакай, благуславяй до нущеска,
ма Колида не й секи ден, бре, кака!
И посля пак си вътри с двата крака! :)
© Николай Илиев All rights reserved.