В долината
Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная -
Гласът Ти топъл е, и светло ме обгръща.
Достига в мене дълбините на безкрая,
изважда ме от смърт и към живот ме връща.
Водите ме покриват, отчаянието ми прекъсват,
Дъхът Ти ме докосва и носи свежа музика от океана.
И тъмнината си отива - тъмнината се разпръсна,
гласът отново се завърна, гласът Ти е промяна .
Аз слаба съм, но ето - вярвам във Могъщия,
една невзрачна точица държи се за Безкрая.
Жадувам да Те следвам, волята Ти да изпълня
и призива във живота си до край да разпозная.
© Мария All rights reserved.
