В друг живот...
По принцип си отивам много тихо.
Защо са крясъци и
суета?
Когато някъде се чувствам никой -
си тръгвам с, гордо вдигната глава!..
Вървя и никога не се обръщам.
След мен - потоп. Не ме интересува.
Каквото имах за прегръщане,
не се ли сбъдне, се сбогувам.
Ще кажеш - страшен егоист!
(Каквото искаш ми
кажи).
За мен си - прав съм и
несправедлив,
към всеки, който ме
боли...
Безброй врати са ми отваряли.
Отключвам всяка, неотключена.
И никога не ме
забравят,
защото никога не съм се случвал.
Такъв съм аз, неизживяна
приказка.
Финалът вечно драматичен е.
Такова бреме е да се написваш,
като герой, орисан с необичане...
По принцип си отивам много тихо.
Сега на всички казвам ви - дерзайте!
На теб - чети ме само в стихове.
Във друг живот ще бъдем заедно...
Danny Diester
08.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
