В друг живот
На една стара любов
Чисти капки в очите блещукат,
а ръцете – вълшебници две –
ме опипваха мислено, сякаш
съм невинно и крехко дете.
А косите са пълни с умора
и по устните стича се тя,
във ъглите им търси опора,
и дълбае, дълбае едва…
Неизказани, думите пърхат
по трапчинките в твойто лице.
Те опитват с любов да ме върнат
в нежни спомени, свързани с теб.
А в гърдите ми – тихо е някак,
и от бурите дивни преди,
няма даже и малък остатък,
само леко сърцето боли.
...
Не опитвай назад да ме върнеш.
Не и днес, а за после… не знам.
В друг живот може пак да прегръщаш
с оня жарък, момчешкия плам.
© Криси All rights reserved.
