Feb 9, 2016, 8:32 PM

В друго време...

  Poetry » Love
1.2K 0 4

Вдъхна ми сила, напред да вървя,
дори и без теб... пак да бъда,
повярва във мене, приши ми крила,
невярващ във мойта присъда.

Направи ме силна, да мога сама,
глава в труден миг да изправям,
да мога да ставам, да галя тъма, 
смеха, след тъга да изравям.

Повярва във мене и вярваш до днес,
че всички мечти ще превзема,
показа ми пътя във тъмния лес,
вървя, свобода да си взема.

Обичам те, нежно, красива мечта,
и вярвам, ще дойдеш за мене,
дори да не можеш, точно сега,
ще бъдем със теб в друго време.


Във някой живот, все ще бъдем...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!
  • "Обичам те, нежно, красива мечта,
    и вярвам, ще дойдеш за мене..."
    Не трябва да губим надежда. Красиво. Харесах. Поздравления, Цвети!!!
  • "Вдъхна ми сила, напред да вървя,
    дори и без теб...пак да бъда.
    повярва във мене, приши ми крила,
    невярващ в мойта присъда."
    Хареса ми стиха ти,Цвети!
  • Това което не може да се случи в този живот е малко вероятно да се случи в следващ, но поне остава надеждата. А тя винаги умира предпоследна! Поздрав за хубавия стих, Цвети!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....