В душата ми
Гледам я тъжна пред мене,
душата ù станала прах,
умира животът без време,
пак сълзи се стичат от гняв.
Кой тъй жестоко рани те?
Кой те отвлече насила?
Няма ли късче от тебе,
което да иска закрила?
Дадох се, братко, самичка.
В пъкъла паднах, умирам.
Станах аз древна антика.
Живота си вече презирам.
В тежки окови държи ме
таз непрестанна тегоба.
По-добре давай, убий ме.
Да се не мъча вече в затвора.
Където е прашно и тихо
и никой не идва да види
кой как оглежда се глухо
да зърне врата да си иде.
Но няма такава магия,
която сърцето да върне.
Ах, таз мрачна орисия.
Никой не ще ме прегърне.
© Виктория All rights reserved.
