В душата – мършава надежда...
И "Пиета" -та тихо хлипа,
и всеки петък е разпет
и в потира последен сипа,
по милост някой... чист оцет.
И Юда уж се е разкаял,
грехът е всъщност непростим.
Излиза сметката накрая,
щом сребърниците броим.
Кажи ми, Боже, колко тиха,
да бъда, в своя път нелек?
Те на Сина Ти не простиха,
а аз съм щерка на човек.
Когото Ти с любов такава
направи, даде Своя лик.
Душа му даде, за прослава,
а той прие се за велик.
И днес Голготите катерим,
на всяка никнат кръст, до кръст,
разбойници и лицемери,
отдавна с Бога мерят ръст.
Отдавна пукнати камбани,
са без език. Светът е ням
и само шепичка избрани
лъжи продават в Твоя храм.
Останах си непримирима,
на кръст за мене отреден.
Дано в молитвите ме има,
на някой по-добър от мен.
В душата – мършава надежда,
стихът ми – изкован от гняв.
Аршинът Божи да отрежда,
кога е гърбавият прав!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
