В дълбоките килери на Всемира
... за теб това е адски друго време, и ти си Никой в неговия бяг,
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да го пишеш със молив,
и твоята единствена победа е, че се будиш всяка сутрин – жив,
търкаляш се – в едно кълбо химери, надежди, упования, мечти,
и ужасът – да си Поет, Валерий, не пожелавай друг да го гнети! –
в дълбоките килери на Всемира тръгни! – нарамил пътното торбе,
с надеждата, че този свят се взира във твоето римувано небе.
© Валери Станков All rights reserved.
