В един следобед
Търсеща нещо или просто гледаща навън…
Може би зяпам някоя котка, минаваща по тротоара.
Чакам ли да завали…
Или слънцето ще залезе за пореден път само и жълто…
Може би ще вали утре вечер:
капчици размазан грим, червена кожа, нисък тон,
потиснато желание за бяс и глуха злоба, гаснеща със сенките в ранена вечер.
И питайки защо, аз няма да си отговарям.
Сега не ме боли, но знам, че ще остане празно.
Утре сутрин ще мълча, вечерта ще се разплача…
След месец ще съм друга, същата и пак такава.
Слънцето ще продължи да залязва само, а с него и очите ми.
И тогава ще гледам ли пак през прозореца, търсеща нещо…?
Ще си простя ли…
© Райя Андреева All rights reserved.
