butterfly_fly (Ди)
20 40
Mar 23, 2008, 2:20 PM

В една дъждовна нощ 

  Poetry » Love
1309 0 5
 

 

Объркваш ме, с това което казваш.

Побъркваш ме по начина, по който го показваш.

Криеш това, което не разбирам

и ме караш с хиляди усилия отговора да намирам.

Слушаш ме, но сякаш не говоря

и правиш обратното на това, което те помоля.

Сърдиш се, когато не получаваш това, което искаш,

затова обичаш в ъгъла да ме притискаш.

Гледаш ме, но не виждаш нищо.

Целуваш ме и усещаш всичко.

С прегръдка топла част от себе си ти подарявам,

но не забравяй, че ключа си в теб оставям.

Сега спокоен и доволен под дъжда вървиш

и не спираш за хубавите спомени да мислиш.

Но дойде и времето, в което ключа ще трябва да ми върнеш,

ала знаеш, че когато се обърнеш,

никога в света ми вече няма да надзърнеш.

Това обърква те изцяло

и се чудиш дали нещо от теб и мен е оцеляло.

Но добре знаем и двама,

че бъдеше за нас няма.

Но пречка аз в това не мога да открия,

затова искам отново устните си в твоите да впия.

Знам, че сега умът ти с мислите за нея е зает,

но когато си с мен от други мисли си обзет.

Носталгията не помага,

Сърцето ти какви други хапчета предлага?

Защото от целувки полза няма,

затова съм готова и на пълна промяна.

За да може тази грешка да не се повтаря

и хода на новия ни живот да не забавя!

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??