В една дъждовна нощ
Объркваш ме, с това което казваш.
Побъркваш ме по начина, по който го показваш.
Криеш това, което не разбирам
и ме караш с хиляди усилия отговора да намирам.
Слушаш ме, но сякаш не говоря
и правиш обратното на това, което те помоля.
Сърдиш се, когато не получаваш това, което искаш,
затова обичаш в ъгъла да ме притискаш.
Гледаш ме, но не виждаш нищо.
Целуваш ме и усещаш всичко.
С прегръдка топла част от себе си ти подарявам,
но не забравяй, че ключа си в теб оставям.
Сега спокоен и доволен под дъжда вървиш
и не спираш за хубавите спомени да мислиш.
Но дойде и времето, в което ключа ще трябва да ми върнеш,
ала знаеш, че когато се обърнеш,
никога в света ми вече няма да надзърнеш.
Това обърква те изцяло
и се чудиш дали нещо от теб и мен е оцеляло.
Но добре знаем и двама,
че бъдеше за нас няма.
Но пречка аз в това не мога да открия,
затова искам отново устните си в твоите да впия.
Знам, че сега умът ти с мислите за нея е зает,
но когато си с мен от други мисли си обзет.
Носталгията не помага,
Сърцето ти какви други хапчета предлага?
Защото от целувки полза няма,
затова съм готова и на пълна промяна.
За да може тази грешка да не се повтаря
и хода на новия ни живот да не забавя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Харесва ми!
