В една тъпа боулинг зала
Ти си марсианец, безгръбначно
чудовище, ти си тъмнина,
която боли, червен влак,
на който няма да се кача,
червена шапка, която никога
няма да сложа, червени обувки,
които няма да обуя, ти си
часовник, който вече не
показва колко е часът, ти си
счупен прозорец, пепел,
смешна пълзяща сянка.
Ще си отрежа главата, за да
не мисля за тебе, защото
аз бях едно любопитно момиче,
което вярваше, че чувствата
са безсмъртни. Ти си подлият
мъж, който отклони моята
представа за полет и не ми
даде право на последна
илюзия, на последен каприз.
И сега нека да се олюлявам
като самотна кегла в една
тъпа боулинг зала.
Но ти си добре, нали. Ти
не ми вярваш вече, ти си
отиде. Излишно е да се
надявам, излишно е да
упорствам. Но искам да
знаеш, че имам повече
от девет живота.
Разбираш ли какво искам
да ти кажа?!
© Боряна Петрова All rights reserved.
Дори и марсианец би го разбрал
