В една усмихната утрин
-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи
минзухарена жълта свещичка.
На дъжда се усмихна и жадно изпи го,
капка по капка в недрата пропи го.
Задъха се вятъра
и с пролет прогони облаците в небето,
с лек порив погали
на нарциса влюбен лицето.
В неговата бяла главица
една пчела се е свила
жадно пие живот до насита
и му разказва за студената зима.
А когато вишните цъфнат,
тихо любовта ще приседне
на стара пейка под клоните,
окъпана от слънчеви приказки.
Две ръце с топлина ще разказват,
че вече е пролет…
