В едно далечно царство-господарство,

в десета след девет земи,

живяла жабка прекрасна

с големи сини очи.

Жабката малка била и уплашена,

страх я било от женски сълзи.

Не искала тя да сменя

своето царство за непознати земи

с красиви принцеси и много беди.

Жабката вярвала, че

в нейното блато няма да я боли,

щом с другите жабки щастливи били.

Случайно, веднъж принцеса

незнайно красива, със руса коса,

буйна като грива, я спряла на пътя

и жабката нейното сърце пленила.

Принцесата тъжна не можела да спи 

и денем и нощем не спира да рони сълзи.

- Не тъжи, принцесо красива -

твойта жабка е глупава и не разбира.

Тя само своя гьол знай си -

там, дето със другите жабки се чувства щастлива.