В едно утро

на зора разцъфналия цвят.
В душата си те заобичах
като топъл полъх и вихрушка,
прегърнали са новия ми свят.

Дори не знаеш как те искам,
чак сълзите от милост
в ярост се преобразиха,
но пак утеха не намирам,
че очите твои моите не отразиха...

Оставям се течението да ме носи,
водите черни леко ме покриха,
болката обаче не отмина,
че всички други пак ме замениха.

Пак във утрото те аз изгубих,
с тъга за мен и тебе излетя.
От пролет в зима времето преобрази се,
плаках аз, със мене плака тя...