В главата ми
Какво ли има в моята глава
не съм поглеждал даже и наужким,
навярно гробище за хвърчила
или пък е като килер на Плюшкин?*
Порядък няма тука, ясно е,
но пак работи... някак на магия,
за любовта ми много тясно е
и аз в сърцето си я крия.
Дали във някой ъгъл не лежи
ключът към нерешими ребуси,
сред всички неизречени лъжи,
с които често лъжа себе си.
Колода карти – нераздадени,
поема стара – недописана,
мечти платени с кръв - продадени,
и мъка другиму орисана.
Аз зная кой съм, но дали съм луд?
Подлагам всичко на съмнение!
Светът отдавна е един абсурд
и да си луд е улеснение!
© Веселин Банков All rights reserved.
The work is a contestant:
