В гората сред птичия шум...
В гората сред птичия шум
аз ходя, крещя и живея.
Облякла криле от куршум,
аз ходя, живея и пея.
Седейки сред птичия шум,
аз дишам, горя и мечтая,
запратила своя куршум
към птици, летящи в безкрая.
Аз ходя, крещя и нехая,
а в мен планината цъфти.
Те чукат, летейки в безкрая
и дупки пробиват дори.
Аз дишам, издишвам, летя
в горите безкрайни и мъртви.
Събирам неживи цветя,
покрити със морави кърпи.
В гората лисици блестят.
Цветята цъфтят и отиват
в безкрая, където смърдят
на скръбта, във която загниват.
Аз ходя, мечтая, нехая
с диадема в косите. Уви,
запратила поглед в безкрая,
където гората шуми.
Лисици от злато блестят
със остри очи от листа,
овцете тъй шумно блеят,
позинали грозно с уста.
Аз ходя и дишам, и пея,
невиждайки в тъмни зори.
Аз дишам, издишвам и блея,
и спъвам се в куп баклави.
Листата шумят и живеят,
а захар посипва ги с звук.
Отгоре сиропи се леят,
а после се чува: хруп, хруп.
Аз дишам, мечтая и пея,
орехи похапвам дори.
С меда от безкрая живея
и с диадемата в мойте коси.
Те свирят, блещукат и носят.
Отнасят мига безвъзвратно.
Опитват от мене да просят,
мъгла получават обратно.
Аз ходя, мечтая и дишам,
лисици във мрака летят.
На листи от пепел аз пиша,
а те пък блестят ли, блестят.
А думите дишат и пеят,
умирайки в птичия шум.
Те вече не щат да живеят,
убити от моя куршум.
© Боряна Георгиева All rights reserved.
