В Храма

Poetry » Love

839 0 6

В църквата, прашен, стоя пред Иконата.

Тихо си тръгвам. Хич не ме спирайте...

Есенно слънце деня ми подгонва

и само пред Господ утеха намирам...

Грешен съм, Боже - това е цената!

Тя е далече... Няма намиране...

За какво ми е, Боже, днес Светлината?!

Скрий ме в земята! Така се умирало...

Аз ще издъхна под Твойта Икона...

Недей да ме жалиш! Сълзата не струвам...

Дяконът лудо камбаните гони,

а аз само, Боже, сърцето си чувам...

Нещо пропука... Нещо изстена...

Грешен съм, Боже! Хвърли ме във ада!

Гръм се разнесе. Дъждец и за мене...

"- Зърно да гледаш! Ей ти Наградата...

Рано е още за Дом на Небето!

Рано за простичко дървено кръстче!

Домът ти и утре ще бъдат Полето,

Женски очи и бебешки пръстчета!

Дар съм ти дал да спасяваш душите,

не тука Горе, а там, на Земята!

Грях опрощавам, че вали от очите,

щом си със Обич, пак под лозата!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

С Дани!!!

2011-10-08T15:23:40+03:00
elenasim1 (Елeна)

.......................

2011-10-07T21:42:46+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Грях опрощавам, че вали от очите,
щом си със Обич, пак под лозата!"

!!!

2011-10-07T21:37:34+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Като изповед! откровенно!Браво!Поздрав!Утре и аз ще побликувам нещо на тази тема!

2011-10-07T17:53:50+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Страхотия... "ЗЕМЕДЕЛСКО" - ИСТИНСКО Така сме ние хората, простички и земни, живеещи с благоволението свише. Оптимистично настроено, не като при мен напоследък.
---------------------------------
Поздравления - приятелю.

2011-10-07T15:55:32+03:00