ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Oct 7, 2011, 3:03 PM

В Храма 

  Poetry » Love
612 0 6

 

В църквата, прашен, стоя пред Иконата.

Тихо си тръгвам. Хич не ме спирайте...

Есенно слънце деня ми подгонва

и само пред Господ утеха намирам...

 

Грешен съм, Боже - това е цената!

Тя е далече... Няма намиране...

За какво ми е, Боже, днес Светлината?!

Скрий ме в земята! Така се умирало...

 

Аз ще издъхна под Твойта Икона...

Недей да ме жалиш! Сълзата не струвам...

Дяконът лудо камбаните гони,

а аз само, Боже, сърцето си чувам...

 

Нещо пропука... Нещо изстена...

Грешен съм, Боже! Хвърли ме във ада!

Гръм се разнесе. Дъждец и за мене...

"- Зърно да гледаш! Ей ти Наградата...

 

Рано е още за Дом на Небето!

Рано за простичко дървено кръстче!

Домът ти и утре ще бъдат Полето,

Женски очи и бебешки пръстчета!

 

Дар съм ти дал да спасяваш душите,

не тука Горе, а там, на Земята!

Грях опрощавам, че вали от очите,

щом си със Обич, пак под лозата!"

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??