Гоних те в съня си толкова години,
изтъкана в бели листи дишаща хартия,
толкова си трудна за откриване...
Ръцете давех винаги в мастило,
жертвах ги за настоящите ти мисли.
Пиех с красивите ни спомени,
догарях в болезненото минало.
Въздухът с мен дишаше от тази
монотонност и се тровеше
в желанието си да ми забрани
да бъда песъчинката в косата ти.
Понякога бях сянка, държаща ...