Орлови нокти забити в душата,
като че ли искат да се борят за моята свобода!
И кръв се лее по земята,
в името на вечността!
И ето орелът издига се в небето,
показвайки ми неговият полет – красота!
Докосва ми сърцето,
аз усещам моята спътница – смъртта!
Той отвежда ме в Рая,
запознава ме с хиляди лица!
Гордо възнасям се, усещам края,
вдигам дръзко аз глава, в името на моята съдба!
© Усмивка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
