Орлови нокти забити в душата,
като че ли искат да се борят за моята свобода!
И кръв се лее по земята,
в името на вечността!
И ето орелът издига се в небето,
показвайки ми неговият полет – красота!
Докосва ми сърцето,
аз усещам моята спътница – смъртта!
Той отвежда ме в Рая,
запознава ме с хиляди лица!
Гордо възнасям се, усещам края,
вдигам дръзко аз глава, в името на моята съдба!
© Усмивка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
