18.11.2007 г., 19:53

В името на вечността...

771 0 1

Орлови нокти забити в душата,

като че ли искат да се борят за  моята свобода!

И кръв се лее по земята,

в името на вечността!

 

И ето орелът издига се в небето,

показвайки ми неговият полет – красота!

Докосва ми сърцето,

аз усещам моята спътница – смъртта!

 

Той отвежда ме в Рая,

запознава ме с хиляди лица!

Гордо възнасям се, усещам края,

вдигам дръзко аз глава, в името на моята съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е красиво...
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!6+

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...