Както кара все на дъжд,
съм решил – ще стисна зъби.
Що пък не – и аз веднъж
ще отида днес за гъби.
Из природата с торба,
хем ще съм на далавера,
че за своята софра
гъбки вкусни ще намеря.
Разпознавам ги все пак
и по мирис, и по цвят...
Ала знам ли кой и как
ще ме трови цял мандат!?
© Борко Бърборко All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
