В измамница ме припозна
В една измамница се припозна
и устните ти бисери шептяха -
с илюзията на нощта се губеха.
Под пълни луни, сгушени на кълбо върху пейки
замечтани,опиянени от аромата
на бялата топола и течащата река,
зароди се на Влюбения мост любовта.
Със смях откровен ти откри ме,
за обич и твоя спътница да бъда,
с гердан от думи уви ме,
за да бъда в плен, не бях ти женица, ни броеница!
Запленен бе от невинната момина сълза,
изгубил себе си сред повехнали цветя,
при мен покой намери страдалата ти душа
и не проси несподелен миг и изгубени слова.
© ДИМА All rights reserved.
