В кафене "При куция петел"
Те по навик тука се събират -
всеки божи ден и точно в пет.
Дремят след обяд пред халба бира.
Имат устав и железен ред.
Туй е тяхната основна база:
кафене "При куция петел".
Кой каквото иска си приказва -
подвизите им са без предел!
Все заслужили пенсионери,
с паметни успехи в любовта,
бъбрят и победите си мерят,
и духа подържат със хвалбà.
А чепикът все в едно ги стяга -
чувства ли се всеки още мъж?
Ментят леко, ако се налага,
и това се случва неведнъж.
"Снощи цяла нощ обръщах
мойта Мара, ето: Честен кръст!..."
Групата със завист се извръща
към атлета толкова чевръст.
"Вярвам, бе!...Но мойта, като хърка,
само леко сръгам я със пръст.
Но не смея хич да я пребъркам -
да не ми се хвърли изведнъж!..."
"Ха-ха-ха!" и звук от кастанети!...
Дружен смях "читалнята" тресе.
Хлопкат меко хлабави ченета...
В спомени се всеки отнесе...
Бъбрят сладко – то пари не струва,
всеки тук за себе си е прав!
Да, кръвта им вече не лудува,
но смехът им все така е здрав!...
© Роберт All rights reserved.
