Mar 24, 2007, 10:50 AM

В корените...

Poetry

644 0 1

В корените На своето бъдеще Намирам гниещи спомени И все по-често се питам Как да подсладя Отровните ябълки По своите клони. Черните гъсеници-хора Ме изяждат отвътре навън И скоро от мен ще остане Само кафява шума, Ще изгния в калта - Като жалките ми спомени - Бавно Със сподавени тонове. 25.08.2005 Албена

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Само тъга улових от тези стихове!
Надявам се, да е отминала!
Поздрав!

2007-03-24T12:30:15+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0