В края на лятото
Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си,
натежали от слънцето знойно,
със земята прощават се, те така са орисани,
своя край да приемат достойно.
От балкана мъгла се проточва над нивите
и дъждът все по-често проплаква
над самотни гнезда, как му липсват звънливите
гласове на излюпени малки.
Кръговратът не спира и върти се земята,
а сезоните бързо се сменят.
Странно тихо е винаги в края на лятото,
но животът е низ от промени.
© Nina Sarieva All rights reserved.
